Крепостта Траянови врата

     Крепостта Траянови врата е разположена на 15 км от Костенец до магистрала "Тракия" в Средна гора. Тя е символ на национално-историческото наследство в региона и е уникална по своята конструкция.
    Крепостта е историческо място на седловината между средногорските ридове Еледжик и Голак. „Траянови врата” е исторически проход край гр. Ихтиман, наречен така на името на римския император Траян, с когото се свързва съществувалата там крепост.  
    Датата на първоначалното строителство на крепостта е неизвестна, като първите писмени сведения за нея са от 3 век. Крепостта е известна също и като Щипон. В античността проходът носи името Суки (на латински: Succi), а непосредствено до него било изградено укрепление и пътна станция на име Сонеум (на лат. Soneium). През 4в. проходът е описан от летописеца Амиан Марцелин. Археологически проучвания установяват, че крепостта е ситуирана върху тракийско селище от бронзовата и желязната епоха..Крепостта има план на удължен правоъгълник. Крепостта е проучена при археологически разкопки през 1985г. от проф. Димитрина Джонова -  разкрита е монументална сграда – гарнизон с построен вътрешен двор, открит приземен етаж, 6 входа и 3 вътрешни кули направени от камъни и 5 реда плоски тухли. Двете островърхи кули, които се намират на западната страна са петстенни и много интересни от архитектурна гледна точка.  На юг от крепостта са запазени останки от стари градежи, вероятно крепостни съоръжения с диаметър 30 метра и дебелина на зида 2м.  Около прохода „Суки” съществували още две крепости от вр. Еледжик на север и с. Горна Василица – на юг. Тези два пункта имали стратегическо местоположение и позволявали панорамно наблюдение на целия район.
    При разкопките са открити фрагменти от късноантична битова керамика. Намерени са и 124 бронзови монети от времето на византийските императори Юстиниан (6 в.) и Анастасий (7 в). Открити са няколко запазени хромела, и 22 долиума за съхранение на жито и брашно. Открити са латински надписи.
    Крепостта, от която има запазени градежи от 2 до 5 метра височина е имала уникално водно съоръжение и подземен тунел. Той е бил дълъг 60 крачки и е отвеждал до подземен извор. Тунелът се намира на северната стена като от вътрешната страна на крепостта е добре запазен, но извън крепостната стена е напълно разрушен заедно с изхода си.    Доказано е, че местността е използвана и през средните векове (ІX – X век), което я прави важна българска твърдина. От тук са минали три от кръстоносните походи.
    През Средновековието проходът е бил наричан „Царски врата” (на гръцки: Βασιλική πύλη). Проходът влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий ІІ предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. Битката при „Траянови врата” (17 август 986г.) е най-голямото поражение, което ромейския владетел претърпява в походите си за покоряване на България. Василий поема към България начело на армия от 30 000 души. Битката била предхождана от безуспешна обсада на Средец (дн. София). Обсадата продължила 20 дни, но без успех защото провизиите на византийската армия се изчерпват а възможностите ѝ да се снабдява от околностите на града били пресечени от българите.  Междувременно гарнизонът на Средец извършва успешно начинание като чрез тунели под крепостните стени стига до стенобойните машини, оставени близко до крепостта от византийските военачалници и ги опожарява. Другата причина за вдигане на обсадата била войската, предвождана от Самуил, която настъпвала в тила на императорската армия. По обратния път българите устроили засада на ромеите и в Ихтиманския проход на 17 август 986г. при крепостта „Траянови врата” им нанесли голямо поражение като почти цялата византийска конница и голяма част от пехотата били унищожени. Самият император едва успял да се спаси а българите пленили императорските знаци (инсигнии). Споменът за победата над Василий е отразен 30 години след нея в Битолския надпис на племенника на цар Самуил Иван Владислав. Сведения за битката дават още византийските летописци Йоан Скилица и Георги Кедрин, източните автори Яхия Антиохийски и Матей Едески, арменеца Стефан Таронски. Но най-много данни за прохода и сражението дава Лъв Дякон, който бил очевидец и хронист на Василий ІІ.  
    След тази знаменита победа, в следващите месеци византийската армия е безпомощна пред настъпилата българска офанзива по всички посоки. Освободена е Тракия, Централна Гърция, Албания, Далмация. Българите достигат чак до п-в Пелопонес, завладяват адриатическите градове Драч и Задар, както и княжествата Босна и Рашка (дн.Сърбия).  
    Военното надмощие на българите трае до битката при р. Сперхей (996 или 997г.). Проф. П. Мутафчиев твърди, че битката при Траянови врата само отсрочва края на Първата българска държава, който настъпва през 1018г.     
    В средновековните извори името „Траянови врата” е използвано за пръв път от историка Антоний Бонфиний (1427-1502) във връзка с похода на Владислав ІІІ Ягело (Варненчик), който преминава с войските си прохода през 1443 г. По време на турското робство проходът е наричан и с турското име "Капъджик дервент" (от турски: kapı -  врата и dervent - проход), както и "Маркова капия". Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра била запазена до 19 век. След завладяването на България от турците функциите на „Траянови врата” като пазител на прохода отпадат. Неизползвана и неподдържана крепостта започва да се руши. Въпреки това проходът винаги е имал стратегическо значение и е играел ключова роля през вековете. И до днес проходът продължава да служи на хората.  
    До тази историческа местност може да се стигне най-бързо по магистралата (от София - 64 км и от Пловдив - 72 км). Удобен е пътят от Костенец или от Ихтиман до гара Мирово и оттам до прохода е 1.20 ч. по маркиран маршрут.   

Този документ е създаден в рамките на проект „Интегрално планиране на туристически дестинации в община Костенец: продукт, реклама и комерсиализация”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от община Костенец и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.