ИСТОРИЯ

    Общината има богато историческо минало. В землището на Костенец са открити останки още от бронзовата епоха. Многобройни останки и предмети свидетелстват за тракийско, римско и византийско присъствие. Според местно предание на юг от местността „Миликини ниви” в Костенския балкан се е намирал летния дворец на Аарон, брат на Самуил, чиято майка била от Костенец. В близост до селището се намира и крепостта „Траянови врата”, изиграла ключова роля в историческите събития през Средновековието. Освен нея на територията на общината има много останки от древни храмове, тракийски надгробни могили, крепости, манастири и сгради.

    В миналото населението на Костенец се занимавало главно с добив на желязо. В селото се правели 40 вида ножове. Също така в района имало 11 мадана. Наред с тези занаяти бурно се развивали и абаджийството, кожарството, тъкачеството и др. До Съединението, извършено на 6.09.1885 г., Костенец е важен кръстопът между Източна Румелия и Княжество България. След Освобождението, през 1888 г. е завършена и пусната в експлоатация първата жп-линия в района.

    Железницата

    Същата година, няколко месеца по-късно тази линия става международна, което е важен фактор за развитието на селището като цяло.  Така едновременно с живописната природа и лековитата вода в района, железницата способства за съживяване и развитие на града (тогава гара Костенец) и селото.  Основен поминък за онова време все още е земеделието и скотовъдството. Костенското поле, което има 600 м. средна надморска височина, предоставя добри условия за тяхното развитие. За топлата минерална вода в Костенец за пръв път се споменава в печата през 1888 г.

     

    Село Костенец – История

    Земите в района са били обитавани още от желязната епоха. Това се потвърждава от наличието на надгробни могили, датиращи от 1300-1100г. пр. н. е. От най-ранни времена е било изградено тракийско селище. Намерени са много археологически находки сред които бронзов ботуш от Римската епоха 2-3 в. от н.е.   На два километра от селото е местността „Кръстите” – някогашна кория с вековни дъбове. Тук има древно оброчище, край което са намерени основи на църква, бунар и старинни предмети. Най-значимите останки от древния, късноримски и ранновизантийски Костенец са базиликата над селото от 5-6в., известна под наименованието „Горна църква”. Доказано е, че в първите векове след Покръстването и по времето на хан Крум (803-814) селището е било извън пределите на България. Много известен средновековен книжовник, роден в селото е Константин Костенечки. С цялостната си дейност той допринася много за развитието на знаменитата южнославянска Ресавска книжовна школа и поема книжовното дело на патриарх Евтимий.    

    Село Костенец пада под турско робство 1372г. Войнствените и свободолюбиви жители на селището храбро се отбранявали срещу числено превъзхождащия ги съперник. С особена храброст се отличил войводата Янкул Черньо, който в продължение на 7 години успешно отблъсквал нашествениците. Войводата водил последните си тежки сражения с турците при местностите „Горна Черква”, „Пленщица”, „Гарванова ливада”, „Бунара”, „Калето”, „Градище”, като накрая се укрепил в Костенечкия манастир където след седемдневна обсада съпротивата била сломена а предводителя – убит. Съратниците му успели тайно да го погребат в манастира. Тази историческа личност се почита и днес от местните жители. При завладяването си Костенец бил наречен от турците „Кяфир Кьостендже” – Проклет Костенец. Османското нашествие довело до тотално обезлюдяване на района, останали само около 30 семейства. Средата на 17в. информация за землището дава турския пътеписец Евлия Челеби, който споменава, че „селото се състояло от 7 махали със 700 керемидени къщи”. По време на османското присъствие силно се развива хайдутството в района.  

    По време на Възраждането бурно се развиват занаятите. Факт е, че с. Костенец е било овардено от всякаква асимилация и си е останало чисто балканско, българско село, независимо от факта че там са живеели турци. През 1857г. е построена църквата в селото, която съществува и до днес. Тя е забележителен архитектурен паметник. Родом от с. Костенец са няколко високообразовани духовници от периода на Възраждането сред които игумен Панталеймон (1819-1887), който е бил игумен на Рилския манастир и Игнатий Рилски – близък съмишленик и сподвижник на Васил Левски. Според местни предания Апостолът основал комитет и в селото. Село Костенец е освободено на 13 януари 1878г. До Съединението, Костенец е важен кръстопът между Източна Румелия и Княжеството. След него населението на селището бързо нараства. Първоначално гара Костенец е била квартал на селото. По онова време основен поминък на костенчани си остава земеделието и скотовъдството. Костенското поле, което има 600м. средна надморска височина предоставя добри условия за тяхното развитие. За топлата минерална вода в с. Костенец се споменава за пръв път през 1888г. С Костенец и по-точно с курорта над селото са свързани имената на много бележити български писатели, общественици и хора на изкуството, които често са отсядали тук За негов откривател се смята големият ни поет Стоян Михайловски. Той пръв идва тук през 1890 г. Красивата природа, която вижда тук му прави силно впечатление и той споделя възхищението си с Иван Вазов. Големият поет посещава Костенския край и останал пленен от него, става постоянен посетител на Костенец до смъртта си. Посветени на Костенската природа са творбите му  „В Костенец”, „За Костенския водопад” и „Великата рилска пустиня” Известно е още, че Костенец са посещавали и Димитър Талев, Асен Разцветников, Ангел Каралийчев, Никола Вапцаров, Кирил Христов, Емил Коралов, Елин Пелин, Лора Каравелова и много други.  Също така писателят д-р Кръстьо Кръстев, който е имал вила в с. Костенец и е един от основоположниците на литературния кръг “Мисъл”, в който влизат изтъкнати творци като Пейо Яворов, Пенчо П. Славейков и Петко Тодоров. Всичко това говори, че Костенец е свързан трайно с българската литература и изкуство, с живота и творчеството на видни творци, които малко или много допринасят за развитието и популяризирането на района. След Освобождението просветното дело в селото продължава да се развива. Училище е построено през 1878-1879г., а читалище – 20 години по-късно. Така в началото на новия век село Костенец е вече утвърден културен и просветен център, което заедно с ключовото си местоположение, богатото историческо минало, живописната природа и водопада  го прави привлекателна зона за  туристи. 

    Старата книжна фабрика Малинарки Иван Вазов костенски водопад Тодор Влайков на водопада Кибрит Храм Свети Георги Стара кибритена фабрика Стара кибритена фабрика Старата книжна фабрика

    Момин проход

    История

    Курортът е известен още от трако-римската епоха. Открити са стари пътеписи и археологически находки от тракийско и римско време, които хвърлят светлина върху името и използването на изворите. В много легенди и в турските архиви се среща названието Солу-дервент, - Воден проход или Проход на водите. За името има няколко предания. Според едни то е свързано с изобилието от минерални води. А според местно предание по време на османската експанзия българите за да спрат нашественика завирили р. Мъти вир и Ихтиманското поле се превърнало в огромно езеро. Водата прехвърлила височините на с. Леща и наводнила прохода. По този начин турците били спрени. Друго поверие е свързано с нимфите, които се появявали в изпаренията над минералните извори. Това поверие е тракийско и несъмнено е свързано с култа към водата на древните траки, които първи на Балканите са използвали минералнат вода за лечебни цели. Смята се, че около изворите е имало старо тракийско селище. Изворите широко се ползват и през римската епоха. За това свидетелстват откритите при разкопки два римски басейна както и много монети от 2-3в. В близост е минавал и важния път „Вия Игнатия”. След залеза на Римската империя минералните извори западат. Впоследствие след многобройните набези на различни варварски племена минералните бани са разрушени. По време на Първото и Второто българско царство не са открити следи от дейност около минералните извори. Сред падането на България под турско робство, през 16 в. немски пътеписец споменава, че видял горещи извори, които извирали от 4 места. След Освобождението местността с 10-те горещи извора е забравена. Но местното население продължава да използва водата за лечебни и битови нужди. В началото на 20в. курорта започва да се съживява и да се посещава както от българи, така и от чужденци. Баня е построена през 1932г., която през 60-те год. е обновена и модернизирана.

    Откриване на баня Момин проход

    В периода 1959-1961г. е построен и модерен балнеосанаториум, където е започнало да се извършва лечение на деца с детски паралич, калолечение, инхалации, иригации и др.     Санаториумът е обзаведен с модерни апаратури, обширен салон за лечебна физкултура и масаж, физиотерапевтично отделение, отделение за балнеолечение с басейн и вани, водолечение (подводен масаж) и инхалационно лечение. Прилага се и аеройонизация. В санаториума работят квалифицирани лекари-специалисти по курортология, физиотерапия, и рехабилитация. В курорта са налице всички елементи и фактори за хармонично здравно развитие. 

    Минералната вода: Според геоложките проучвания се смята, че минералната вода извира от около 1500м. дълбочина. Дебитът на водата е 920л. в минута. Дебитът на изворните газове е 630л. в денонощие. Максималната температура на минералната вода през различните годишни времена почти не търпи колебания. През 1925-1928г. е извършено модерно каптиране на изворите, което се използва и сега. В състава на самата вода преобладават сулфатните йони и флуорът. От катионите преобладава натриевият. През 1900г. водата е била изследвана за пръв път. 20 години по-късно е направено първото изследване на радиоактивността на водата. Самата вода е бистра, без миризма. Има приятен вкус.

Този документ е създаден в рамките на проект „Интегрално планиране на туристически дестинации в община Костенец: продукт, реклама и комерсиализация”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от община Костенец и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.