Голашката пещера

    Пещерата се намира в местността „Османско дере”  на 4-5 км. от с. Голак и на 15 км. от гр. Костенец. Намира се на 675 м.н.в. Дължината на пещерата е 102 м., денивелацията и е 8м. Наклонът и е 45 %, характеризира се с висока влажност. Площта и е 0,5 дка. Вътрешността и се състои от варовикова скала. Характерна особеност за пещерата е наличието на голяма популация от прилепи, откъдето идва и едно от имената и. Има различни становища относно произхода и.  Според най-популярното тя е била стар железен рудник  още преди турското робство,  като има твърдения, че е била изполвана от римската епоха,. Пещерата е картирана за пръв път на 16-17.07.1924 г. от Ненко Радев. Прекартирана е през 1968 г. от Владимир Попов. Оттогава е и последната карта на пещерата. Обектът не е достъпен за туристически посещения !

    Поради голямата колония от прилепи, със Заповед № 1141 от 15.12.1981 г. обектът е вписан в регистъра на защитените територии и защитените зони в България като природна забележителност. На мястото са забранени дейности които безпокоят прилепите и птиците, и които повреждат или изменят естествения облик на местността или скалните образувания. Голямата популация от прилепи, които обитават Голашката пещера е важен компонент от екосистемата в района.
    (снимки)

    Прилепите спадат към клас бозайници и външно приличат на тях. В зависимост от сезона прилепите обитават различни убежища. През зимата всички видове живеят в обиталища с постоянна температура между 2 и 10 градуса. През пролетта се срещат в убежища с променлива температура, в т.ч. тавани на сгради, тръби, комини, шахти и др. Лятото прилепите предпочитат местообитания с по-висока температура, където се размножават. Продължителността на живота им е висока – 20-30 години. На размери достигат 46 см. размах на крилете и тегло от 5 до 55 грама. От декември до края на март прилепите в умерените географски ширини спят зимен сън. Хранят се изключително с насекоми и този факт обуславя полезната им роля в природата тъй като унищожават голямо количество вредни насекоми. Прилепите имат уникална способност за ориентиране. За това спомага не толкова зрението им, колкото използването на ултразвукова ехолокация. Прилепите излъчват звуци, недоловими за човешкото ухо и чрез тях се ориентират в пространството. Популацията от прилепи представлява важна част от био-разнообразието в района и затова те са поставени под закрилата на Закона за защита на природата. Забранява се улавянето, безпокоенето или убиването им. Нарушителите ще бъдат санкционирани съгласно закон № 1141.

    Видове прилепи, обитаващи Голашката пещера:

    Голям нощник (Myotis myotis) – почти застрашен.
    Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii) – уязвим.
    Дългопръст нощник (Myotis capaccinii) – уязвим.
    Южен подковонос (Rhinolophus euryale) – уязвим.
    Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) – почти застрашен.
    Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros) – слабо засегнат.

Този документ е създаден в рамките на проект „Интегрално планиране на туристически дестинации в община Костенец: продукт, реклама и комерсиализация”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от община Костенец и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.