с. Очуша

    Очуша е село в община Костенец, разположено в планински район в южните поли на Карабаир, (от тур. – „черен рид”, след 1945г. – Септемврийски рид, висок 1272м). Очуша е типично българско селище, състоящо се от 6 махали: Шатърска, Кулева, Каменчанска, Шехтова, Мартинска и Кьосева на общо 6-7км. дължина. Разстоянието между тях е 1-2 км. Очуша граничи със селата Гуцал на югозапад и Подгорие на изток. Намира се на 80 км. от София на 593м.н.в. В близост до селото тече един от притоците на Марица – р. Очушница.

    Районът на селището е населен още от дълбока древност. Тук са обитавали тракийското племе беси. Запазени са няколко тракийски надгробни могили. Запазени са и многобройни древни надписи, останки от средновековна крепост и църква. Открити са и стари находища за добив на желязо. Всички тези исторически паметници все още не са проучени. Околността е имала важно стратегическо значение още от древността. Това се отнася за проходите в Ихтиманско и Самоковско, най-вече на Траянови врата. По тях минавали основните пътища от Истамбул за Пловдив, Адриатика и Будапеща и Виена. Около тогавашния калдаръмен път са били изградени 4 крепости (калета).

    По време на османското присъствие жителите на селото се занимавали с овцевъдство и земеделие. В селото имало голям брой воденици. Сведения относно името на селото датират от 16-17в. Според тях името му произлиза от възвишението, на което се намира. Първият храм в селото „Вси Светии” е построен през  средата на 19 в. Църквата „Св. Илия” е построена през 1925-27г. Освен нея в района на селото са открити множество останки от стари църкви от различни исторически периоди. През 1879г. е построено и първото училище, а от 1933 – и прогимназия.  След Освобождението бурно се развиват земеделието, животновъдството и занаятите. Местното население е известно с отглеждането на кокошки, едър рогат добитък и пчеларство. След 1934г. започва постепенно обезлюдяване на селото. Главна причина е миграцията на хората към София и големите градове в търсене на препитание. Най-много е било населението през 1934г. – 1654 души, а към 2008г. – по-малко от 50. От 1878 до 1921г. Очуша  е била самостоятелна община. От 1934 до 1987г. селото е влизало в община Долна баня а след 1987г. е в състава на община Костенец.

     Природата заобикаляща самото село е уникална забележителност. През зимата гората и полетата изобилстват от животни. Най-често в миналото са се срещали диви прасета, зайци, мечки и вълци. През лятото има изключително разнообразие - птици, зайци, катерици и др. Освен фауна, местността има и богата флора. Срещат се бук, дъб, леска, сливи, орехи, ябълки, както и къпини, малини,ягоди и шипки. В района се срещат и много полезни билки.

    Празникът на селото е на Еньовден - 24 юни. На тази дата (или в най-близкия неделен ден до нея) се прави събор в централната махала на селото - Мартинци. Близо до селото се намира и малкият манастир "Свети Илия". На 20 юли (Илинден) там се провежда събор с курбан.

     

    До Очуша може да се стигне през град Костенец и село Пчелин или през Долна Баня. Пътят върви покрай река Очушница - ляв приток на Марица. Той е асфалтиран до Мартинската махала, където е кметството. Селото отстои на 20 км. от гр. Костенец, на 18 км. от Долна Баня и на 32 км. до Боровец. Живописната природа създава предпоставка за развитие на културно-познавателен и селски туризъм.

     

Този документ е създаден в рамките на проект „Интегрално планиране на туристически дестинации в община Костенец: продукт, реклама и комерсиализация”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от община Костенец и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.