ЗА НАС

    Община Костенец / 13 800 жители , 600 м. н.в./, известна с уникалната си природа и минерални извори, се намира в югозападна България,  в сборното място на  Рило-Родопския масив и масива на Средна гора (връх Еледжик). Административният център – гр. Костенец е разположен на 74 км. от гр. София и 80 км. от гр. Пловдив.

    Общината е част от Софийска област, но се намира на границата с област Пазарджик. Граничи с община Долна баня (на запад) , община Ихтиман (на север  на с. Лисичово и гр. Септември (на изток), с община Белово и Якоруда (на юг) – област Пазарджик. Територията на Община Костенец е 302,101 кв. км. 

    Надморската височина в населените места варира от 500 до 850 м., а в планинската част достига до 2638 м /връх Равни чал/, втори по височина е връх Белмекен /2626м/.  Горите – иглолистни и широколистни заемат 60% от цялата теротирия на общината.   Характерни за територията на община Костенец са благоприятният климат с голям брой слънчеви дни, разнообразният релеф (вариращ от зони с равнинен до такива с планински, високо планински и алпийски релеф) и съхранената природна среда , със запазени екосистеми , предоставящи разнообразни възможност за отдих.

    Общината включва 9 населени места: гр. Костенец - административен център, гр. Момин проход; с. Костенец /вкл. курорт Вили Костенец/; с. Пчелин /вкл. курорт Пчелински бани/; с. Очуша; с. Горна Василица; с. Долна Василица; с. Голак и с. Подгорие.

    Природните дадености, разнообразния ландшафт, културно-историческото наследство и фолклора са условията, благоприятстващи развитието на туризма в община Костенец. Туризмът е традиционно развит в общината, но най-вече благодарение на използването на балнеолечебните ресурси. Общината има потенциал за развитие на културно-исторически туризъм, екстремни спортове и хоби-туризъм, което може да допринесе за развитие и на специализирани съпътстващи дейности, и индиректно - за по-устойчиво развитие на икономиката.

    Интензивното развитие на района започва в края на ХІХ и началото на ХХ в. с построяването на ж.п. линия, която е част от маршрута София-Цариград, откриването на Кибритената фабрика 1901 г. и Фабриката за хартия и мукава 1902 г.

    Още от началото на ХХ век Костенец е привлекателен за туристи от големите градове на страната тогава. Ценителите на природата пристигат тук, за да се наслаждават на дивата хубост на планината. Особено посещавано място е „Костенеският водопад”, в курорта Вили Костенец, описан и от Иван Вазов при една от многобройните му визити в курорта. Там в началото на ХХ в. в т.нар. писателски вили, са отсядали творците от кръгът „Мисъл”.

    Възможности за туристите представляват многобройни маршрути включени в  Национален парк „Рила”, езерото „Белмекен”,  „Скаловитският водопад”, както и маршрути в Средна гора – връх Еледжик, Голашката пещера и др . 

    Най-голямата историческа забележителност в региона е крепостта „Траянова врата” - паметник от римската епоха, а по-късно от Първата и Втората Българска държава. Съоръжението е внушително по своите размери (90/40 метра) и се намира на 15 км. от гр. Костенец и 60 км. от София. На това място през 986 г. Цар Самуил разгромява войската на византийския император Василий II.

    Населението в района е съхранило самобитния си фолклор, запазени са множество традици, обичаи, песни и легенди, които се пресъздават от самодейни фолклорни групи. Провеждат се традиционни фолклорни празници /Кукерски празник, Гергьовденски събор, събор за Спасов ден и др./, Денят на славянската писменост и култура 24 май, Празници на гр. Костенец и гр. Момин проход през септември и храмови празници на всички църкви в общината.

    В гр. Момин проход е открита занаятчийска работилница за плетене на характерните за местните хора в миналото вълнени чорапи, торби, терлици, колани. В с. Костенец като стари занаяти са запазени ножарството, дърворезбата и писането на яйца с восък, които се демонстрират в работилниците на местните майстори.  

    Множеството басейни в хотелите във Вили  Костенец, гр. Момин проход,  Пчелински бани и гр. Костенец, предлагат  възможности за отдих и лечение, както през лятото, така и през зимата.

    Предизвикателство към ловците и риболовците са  горите и реките на Рила и Средна гора, както и няколко добре поддържани изкуствени
    езера и язовири. Районът от десетилетия е известен с отглеждането на ягоди и малини, ненадминати по вкусовите си качества.

     

    ИЗПОЛЗВАНИ  ИЗТОЧНИЦИ

    При разработването на страницата са използвани

     

    1. Михо Червенков – „Град Костенец” /1878г. – 9.9.1944г./, изд. „Актив Комерс” Костенец, 2008.

    2. Михо Червенков – „Курортът Георги Димитров”, изд. „Медицина и физкултура” София, 1990.

    3. Атанас Кулински – „Костенец – от древността до днес”, „Издателство на отечествения фронт” София, 1982.

    4. Свещ. Андрей Иванов – „Кратка история за откриването и изграждането на Манастира „Св. Спас” на връх Еледжик”.

    5. Краеведска сбирка от библиографски материали при библиотека на НЧ „Прогрес”, гр. Костенец.

    6. Димитрина Джонова – „Крепостта „Траянови врата”.

    7. Георги Гаджанов – „Долна баня през вековете”, изд. къща „Неделник” 2003.

    8. Доц. д-р Димитър Кочанков – „Момин проход”, изд. „Медицина и физкултура” София, 1977.

    9. Михо Червенков – „Траянови врата”, изд. „Медицина и физкултура” София.

    11. Боян Петров – „Прилепите методика за изготвяне на ОВОС и оценка съвместимост ” – Национален природонаучен музей БАН София, 2008.

    12. Устни сведения  – Ал. Малинов,

     

    Снимков материал: Ал. Малинов, Вл. Станковски, Н. Желязков, М. Стефанова, Боян Петров, Вл. Апостолов  др. 

Този документ е създаден в рамките на проект „Интегрално планиране на туристически дестинации в община Костенец: продукт, реклама и комерсиализация”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от община Костенец и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.